Брат ми влезе в затвора - ако не друго то поне правда в държавата, макар и в малки количества все пак има.
Изведнъж апартамента стана по-голям, някак по-висок, а аура от щастие прелива от една в друга стая а когато на излизане от стаите аурата се засече в коридора, става нещо като емоционална феерична супернова. Имам място за всичките си джунджурии, винаги е свободно за купони и очаквам сметките да намалеят. Почвам да си мисля, че не заслужавам подобно щастие.
Същевременно спрях цигарите но дойде момент в който ми свършиха парите и от яд почнах наново да пуша, но пък нямам пари да си купя цигари и затова всъщност не пуша, а когато вече имам пари да си го позволя няма да ме е яд и пак ще ги спра. Баси кефа.
Кандидатствах на няколко места за работа и въпреки икономическото си образование, перфе владеене на чужд език в комбинация с динамичната ми натура и всестранни интереси, ми отхвърлиха кандидатурата за разнасяне на флаери. Очевидно не съм покрил някое изискване, присъщо за заклетите флаер-джии. Да пребъде безработицата.
Дизайнерската муза взе да се връща и тази вечер ще бъде адски фотошоп потентна, убеден съм.
Мило дневниче, за днес толкоз.

смятам.

мисъл?