Имах котка, казва се мишо. Минало време на глагола защото той избяга, всъщност изкочи, а сегашно време защото все още си е Мишо. Тъкмо направи 5-6 месеца, когато дойде неговото време от годината. Мадамите отдолу мяукат по цял ден той слуша ли слуша ли слуша.. и в един момент нервичките не му издържаха и се хвърли в боя с пълни сили. Не съм сигурен успял ли е да стане баща но това му бяха намеренията. Откакто избяга мина може би година а може и повече да е. В наши дни се навърта около блока с една мадама същата като него - изцяло черна само на гърдите няколко бели косъма които като че ли с гордост пъчи.
Всъщност нека се концентрираме върху момента, техният момент от годината. Тогава, когато .. всъщност точно по това време от годината и не само това ами точно днес и то точно преди половин час. Принципно съм спокоен човек и нямам проблеми с изпускане на нерви - щото нямам образувани такива, нямам за какво да се ядосвам и рядко се намира нещо да ме разтревожи или обезпокои. Другите ми емоции са си наред и често ги изпитвам. Но тея котки долу пред блока ах, котките! Тяхната майка! Цъцкам, пст-кам, чш-вам, цс-твам и предизвиквам други комбинации от струпване на произволни съгласни и НЕ, те си мяукат и не възират. Аама не само че не се махат ами и някак необезпокоени си продължават, коет пъко леко обезпокоява мен. Заплвам цигара, облягам се на парапета и почвам да се оглеждам за нещо сравнително евтино, което няма да ми липсва и едновременно с това достатъчно обемисто, че да мога да го засиля в посоката която ми изнася. Обмислям го втори път, щото мама така ме е учила, и преценявам че не би бил нормалния развой на нещата. Пробвам още няколко пъти да изсъскам нещо през зъби в помощ на съседа от 4-ия етаж, който също пробва този вариант за прогонване. Опитите ни макар и обединени в една крайна цел са неуспешни. Слизам долу, подгонвам котките, дочувам смях от нечия тераса но не му обръщам внимание. Прогонвам наглярите прибирам се горе и паля нова цигара опиянен от успеха. Когато в същия момент чувам същите котки, на същото място само, че малко по-развълнувани и съответно малко по-шумни.
Този път пускам Get better на KMC, усилвам доволно съраунда и се пробвам да чуя котките. Ами не мога, пробвам се но не долавям този мелодичен ужас.

Мишо ако четеш блога ми сега, знай че брат ми те купи, аз те заварих, един вид нямаме никаква връзка така че спри да мяукаш отдолу и да ми пилиш нервите които и без това точно ти си ми образувал. Квото било - било, аз вече обмислям да мина на другия бряг и да си взема куче. Съжалявам, че трябваше да го разбереш по този неизискан начин.

Какъв е извода ли? - Имайте се със съседите си. Ако ме мразеха повече отколкото сега е много вероятно вече да бяха били викнали може би едва ли не куките. Заради музиката.